Ахмед Доган и ДПС, политически или морален проблем

Катя Стоянова
Да тук ще става дума за един селски тарикат, но не защото се е родил и живял в село Пчела, Варненско, а тарикат в чисто манталитетният смисъл на понятието за човек, който с хитрост и лукавост успява да си прокарва път до европейските фондове. Един човек, който се изживява, като фактор в българското политическо пространство, но човек, който със сигурност си дава сметка, че неговата сила и власт са производна на негласуващите в България. Негласуващите, ако бъдат мотивирани да отидат до урните са силата способна да трансформира ДПС от политически, само в юридически фактор. Но да се върнем на дилемата политически или морално - етически проблем са А. Доган и неговата партия. Погледнато в контекста на начина по който беше ,,узаконено,, влизането на движението в българската политика, би могло да се твърди, че не движението само по себе си е проблем, а че такъв има, но той е институционален. Върху този иституционализиран проблем се надгражда и морално – етичният проблем, превърнал ДПС в казуистика. Очевидно е, че желание и воля в настоящите български институции за обратен ход не се забелязва. От години наблюдаваме тъкмо обратното явление. Вместо нормалните политически партии да работят активно по въпросите за вдигане на жизнения стандарт и да предлагат читави идеи за подобряване качеството на живот на българина и това да е начинът чрез който да си гарантират сигурно влизане в управлението на страната, те предпочитат да се коалират с представители на едно фанатизирано и авторитарно движение. Едно движение за ,,права и свободи,, което отне и продължава да отнема, до голяма степен, от правата и свободите на българските граждани. Ахмед Доган, който има претенцията да се е борил с авторитарният комунистически режим, организира дейността в движението си на чисто авторитарен принцип. Отвратително и нагло е хора от движението, както и самият лидер, да продължават истерично да твърдят, че същото не е носител на етнически белези, когато 22 000 младежи с етнически произход стават членове не на някоя от популярните български партии, а точно и само на ДПС. Млади момичета и момчета с турско самосъзнание, не искат да конкурират своите знания и умения по нормален път, за да се реализират и интегрират с обществото. Те припознават ДПС, като трамплина от който ще се изстрелят в кариерата. Разбира се не по признак компетентност, а по признак етнос. В България всички ведомства и учреждения са заредени с т.нар. ,,етнически бомби със закъснител,,. Става въпрос за това, че ако тези хора, поради липса на компетентност, бъдат отстранени от някой друг, а не от собствения си лидер в България ще настъпи наистина криза с етнически характер. Никой от тях няма да твърди, че е бил назначен по етнически признак, но ще се жалват и в Страсбург, че са освободени или изхвърлени не поради липса на компетентност, а точно поради своя етнически произход. Ще посоча само един пример. В Бургас за представител на Държавна агенция за закрила на детето е назначена симпатична госпожа, която е с инженерно образование и си няма дори обща представа от материята с която работи. Същата госпожа изобщо не реагира когато за директор на Дом за деца лишени от родителска грижа, т.с. институция с чисто социален характер, бе назначен човек с образование на историк. С какви ли трудови характеристики работят тези хора след като образованието и квалификацията им, като компетентност, нямат нищо общо със заеманите от тях длъжности. В описаният случай имат участие представители на ,,Атака,, и ДПС. И както сами се убеждавате, това са две политически сили, взаимно оплюващи се, но с еднакъв манталитет и стратегия за действие. Вторичният резултат от тези действия, разбира се, се изразява в тенденция за влошаване качеството на живот на децата. Децата за чиято закрила се е ,,загрижила,, г-жа Ширин Местан. Госпожата чийто съпруг, законодател в българския парламент, Лютфи Местан, не иска и да чуе за Закон за конфликт на интереси. Непрекъснато се говори за криза в административния капацитет на страната, но никой не е направил точна статистика, нито пък е изследвал причините поради които не може да се излезе от кризата. Националният статистически институт е потънал в мълчание по този въпрос. Може би пишман философът, Доган има отговор. Но той едва ли ще гласи нещо по-различно от презумпцията за ,,заедност,, или клишета, като ,,разумът побеждава,,. Човекът, който, вече повече от 20 години след процеса, в резултат на който е бил осъден на десет години затвор, за работа срещу България в полза на чуждо разузнаване все още не е поискал амнистия, която да установи дали фактите и доказателствата, с които е бил осъден, са некоректни или фалшиви, се държи менторски и дава наставления, за това какво трябва и какво не трябва да се прави в българската политика, както и от къде минава пътя за Европа, на България. Същият си приписва качества на жертва на авторитарния режим, но е в тясно бизнес сътрудничество с негови представители. И без да бъде акцентирано на обстоятелството етнос, достатъчен е факта, че политическо присъствие, предизвикващо сериозни съмнения и оживление в средите на стопанската криминология, представлява част от причините за състоянието на социална аномия. И вместо комисии като тази на Кушлев и прокуратурата да се самосезират, съвсем на скоро стана ясно, че разработка свързана с ДПС, за корупционни практики, е била покрита с политически чадър, от не кое да е министерство, а точно от това чийто министър е председател на Комисията по превенция и противодействие на корупцията (КППК). Много хора се питат каква е хронологията на явлението идентифициращо обстоятелства и факти, като тези, да си бил средно статистически гражданин и изведнъж да се събудиш по – богат и от крез.Няма хронология, но има технология. И тава е технология лишена от всякакъв морал и качество свързано със законност. Това е нещо като приказка на Шехерезада, която, обаче, в българския си вариант в никакъв случай не трябва да свършва с хепиенд за главните герои. Правата на различните малцинства и етноси в България са гарантирани и нормативно ратифицирани и по европейски модел хармонизирани. Ето в това се корени моралният проблем на ДПС. Движението на Доган, ако беше обвързано с някакъв морал, отдавна трябваше да заяви себе си, като част от неправителствения сектор и в това си качество да има грижата за правата и свободите на който и когото си иска. Но по същество това движение е изиграло своята обществена роля. А големият и преважен въпрос на който българските отговорни институции трябва да дадат незабавен отговор е защо ДПС продължава да съществува и чии права и свободи отстоява, като парламентарна сила. И ако се докаже, че съществува само, за да защитава ,,правата и свободите,, на сили със съмнителен характер и най-вече такива с бизнес интереси, Доган да си доизлежи присъдата.
Публикувано - http://www.pisnani.com/

Искаме да сме бедни германци, възкликнали те!

Катя Стоянова
В Германия , съобщи „Дойче веле", всеки осми гражданин бил беден. С доход от 781 евро на месец не успявали да живеят луксозно. Тази сума е границата на бедността, според дефиниция на федералното правителство. Каква е линията или т. нар. праг на бедността в България? Прагът на бедността, уважаеми европейци, в милата ни Родина е 166 лв. за 2008г., т.с. 80 евро. Това е границата между бедните и не бедните и на тази база се формират социалните ни политики. Най смутени са германците от обстоятелството, че хора трудещи се, също се чувствали бедни. Разгледали феномена "бедност" и в европейски контекст. Успокояващото било, че при горе долу еднакви цени на стоки и услуги в Германия и България, се оказало, че един български учител получава 150 евро и, че не една нищожна част, а почти всички работещи са бедни и работят за да оцелеят физически, ей така, за трудов стаж. И вместо това, че има многократно по – бедни от тях европейци да ги успокои, хората предявили претенции да се съизмерват с развитите европейски държави, като Люксембург например, чиито граждани са вече по богати и от швейцарците. Ами естествено е да искат хората да се съизмерват не с държава приета в общността на Европа по някакъв си географски признак, управлявана четиридесет и пет години от ортодоксални, с промити мозъци, комунисти. Комунисти, които продължават да властват и да упражняват геноцид над всеки който не споделя техните идеи, пък и над тези дето ги споделят. Като пенсионерите например. За хората с увреждания, просто няма да правим въпрос. Бедността в България е константна величина. Два милиона българи живеят на границата на екзистенц- минимума. Тенденции за промяна не се наблюдават. Инфлацията расте с много по – бързи темпове от ръста на заплатите. И никой не смята, че трябва да поеме отговорност за случващото се. Една нищожна част от българите получава еквивалента на своя труд. Други работят на две, три места и не успяват да задоволят дори и най - обикновени намерения, като да отидат на почивка за десет дена например. Много малко хора успяват да посетят свои близки в съседен град.
Преди да влезем в Европейския съюз убеждаваха обществото, че трябва да се правят жертви защото Международния валутен фонд искал така, европейската комисия искала така и все нещо пречеше на българина да види реалните резултати от своя труд. Сега, обаче, е повече от ясно, че бедността в България се дължи на силно развитите корупционни процеси високо във властта. Хора, които са призвани по презумпция да бдят зорко и да осъществяват ефективен надзор над центробежни сили и техни представители, първи се оплитат в мрежите на корупцията. Законотворците ни, които трябваше да направят всичко възможно да бъде ограничена корупцията, се ритат по кокалчетата в безумни препирни и забравят защо са в парламента. Като започнем от Закона за конфликт на интереси, който, народният представител Филип Димитров от години прави жалки опити да прокара и продължим със Закон за лобизма, два закона, които, ако съществуваха и работеха по своето предназначение, може би нямаше да наблюдаваме кризата в която сме сега. Законът за конфликт на интереси, който управляващите предложиха на нашето внимание и издокараха, дето се казва в движение, е толкова несъвършен и толкова много дефицити, че просто не си е струвало труда. В парламента на Европейския съюз проблемите с лобизма са в центъра на вниманието, тук, от време оно решаваме нещата с обръчи от фирми. Всичко зад кулисите и в полза на безумното забогатяване на някои хора, за които, обаче Комисията ,,Кушлев,, мълчи. Как можеше да се очаква, дълбоко засекретени, вместо огласени бяха сериозните дискусии за корупционни практики и търсене на изход от тях, между вицепремиерът Меглена Плугчиева с шефа на ДАНС Петко Сертов и с главния прокурор Борис Велчев. На тези срещи се е търсил вариант да бъде спазено изискването на Брюксел за "черен списък" на фирми, за които има съмнение, че злоупотребяват с евросредства от Сапард, Испа и Фар. Правителствен източник съобщи, че единствената възможност за това е промяна на законодателството. Каквато и лексика да приложим в системата от грешки в усвояването на еврофондовете и в какъвто и порядък да се опитваме да разрешим проблемите, вече сме закъснели. Просто, доверието в тези управляващи, вече е свалено и за реабилитация не може и дума да става. Не си мечтайте, обаче, да сте бедни германци, скъпи съграждани. Защото за корупцията и нейната производна бедността, сме си виновни ние. Бяхме прекалено толерантни и продължаваме да сме.

Публикувано - http://www.pisnani.com/

Закон за лобизъм? Чакайте малко!

Катя Стоянова
Да започнем от това, липсата на Закон за лобизъм, какви щети нанася и в какво се изразяват те. Този дефицит в корпуса на правната ни система позволява и дава идеална възможност на държавата в лицето на нейните ведомства и институции да се намесва безкомпромисно в частните пазарни отношения. Средствата чрез които се случва това е преди всичко честата промяна на нормативни актове, в следствие на които биват налагани частични или в по-голяма степен ограничения на бизнеса. А всичките тези действия се извършват чрез т.нар. ,,лобистки,, групи в отделни икономически сектори, групи имащи в наличност влияние и финансови средства да подпомогнат своите намерения. В резултат на липсата на този закон, естествено, нямаме и регистрирани фирми, които да лобират регламентирано по различни въпроси в полза на държавата извън страната ни. От 1997 год. до този момент, от различните правителства на власт, са дадени, по груби сметки повече от 12 милиона лева на външни фирми, за да извършват лобистка дейност в полза на уж нашенски интереси. Едно от ,,най-великите,, плащания с такава цел бе извършено от човекът, който поради биография и произход е популярен сред обществото със солидни политически връзки в целия свят, Симеон Сакскобурггодски . От неговото правителство, през 2004 г. бяха изплатени 1 милион 609 хиляди 863 долара и 83 цента, а след това още 460 и 290 хиляди на полугодие, на фирмата White & Case, регистрирана в американския департамент по правосъдие. Макар, че първите по-сериозни опити да бъде регламентиран лобизмът със закон дойде от мнозинството на Симеон, в лицето на Борислав Цеков в 39-то Народно събрание, правителството на Сакскобурггодски е платило около 7 милиона лева, на външни лобистки фирми, докато е било на власт, вместо да прокара и приеме Закона за лобизма. По смисъла на Закона за обществени поръчки, този вид услуга попада под параграф ,,Изключение,, и за тях не се провеждат процедури по избора на фирма консултант и в някои случаи услугите са свързани с управлението на държавния ни дълг, иракският дълг към България, влизането на страната ни в Европейския съюз и т.н.. Особено драстичен беше скандалът през 2006 г., свързан с израелския лобист Шимон Шевес, гръмнал след като стана ясно, че министерството на министър Калфин го е наело за лобист пред ЕС срещу 1,5 млн. лв., но се оказа, че същият нито познава европейските комисари, нито пък фигурира в Брюкселския регистър за лобисти, CONECCS. Набеденият за експерт по лобистките въпроси Шевес се оказа осъждан за измами и други правонарешения, като подкупи в собствената си страна. Но ,,специалистът” бил нает от ведомството без да представи свидетелство за съдимост. Винаги след подобен гаф някой висше стоящ с огромен патос завърта в общественото пространство новината, че ще се изготви закон, който ще регламентира лобистката дейност съобразно добрите практики на страните от ЕС. Особено се активизират преди доклади на Европейската комисия. Емил Кошлуков от ,,Новото време”, също се опита да прокара този закон, но и той удари на камък. Гиньо Ганев – националният омбудсман, по предложение на Комисията за превенция и противодействие на корупцията при Министерския съвет също се включи в надпреварата народът да бъде убеден, че мерки против корупцията ще се приложат и едно от средствата ще бъде точно този закон. Но и неговият опит да даде полезен ход на такова събитие едва ли ще даде положителен резултат, макар, че беше създадени междуведомствена комисия и бяха поканени неправителствени организации за съдействие. Една от тези организации е Сдружение „Журналисти срещу корупцията”. Една организация за, която много наблюдатели изпитват съмнения за нейната ефективна обществена полза, тъй, като в нея са се настанили като членове и почетни членове доста политици със съмнително минало и настояще. Та с две думи границата между факторът за социален контрол в лицето на журналистите и политиците които трябва да бъдат контролирани е доста размита.
Без наличието на този закон някои хора си дадоха свободата да се обграждат с ,,обръчи от фирми,, и да развият до степен неузнаваема т. нар. ,,етнизирана корупция,, поради която опозицията внесе един от вотовете на недоверие. А Доган и свитата му обходиха всички медии, за да разтръбят, че ,,коват” важният законопроект и имат воля да инициират неговото написване, но в същото време са наясно, че един такъв закон ще бъде удар по финансирането на партията му и кампаниите по време на избори, пък и не само на неговата. Много добре се знае, също така от мандатоносителят на настоящото правителство - Доган, че един Закон за лобизма не позволява на законодателите да получават пари. Така, че инициативата за прекратяване на порочната практика бизнесът да си купува закони и политици изобщо не се предполага да дойде от страна на Догановите хора.
Без регламентирането на лобизма и неговото регулиране със закон, не би могло да има ясни взаимоотношения между бизнеса и политиката. Очевидно е, че със Закон за лобизма ще бъдат заявени поне частични мерките за формирането на нов тип политическа и икономическа култура у нас и изваждането на светло на един специфичен по своя смисъл и вид взаимоотношения ще формира гражданско доверие. В този смисъл общественият интерес изискваше този закон да е пуснат в експлоатация преди доста време. Без ефективното действие на закона и заявените чрез него ясни дефиниции винаги ще бъдат поставяни под съмнение почтеността и професионалната роля на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Даже трябва да бъде предпочетен американския модел, където по-скоро става въпрос за застъпничество в полза на обществен интерес, и в същото време е много по строг от европейския. В България едва ли, обаче, би могло да се говори за демокрация, просперитет и плурализъм без разработването на законопроекта, който да гарантира за публичност и регистрация на лобистите и тяхната дейност. Естествено в момента в който ще си отиде старата партийна върхушка наедно със своите користни подбуди и намерения и този прословут закон може да стане реалност. Депутатът Бойко Великов внесе проект, като осъвременен вариант на предложението от 2002 година на Борислав Цеков, но тази проект е съобразен с европейските модели на приложение, които са доста по-либерални и неподходящи за нашите реалности и условия.
В какво се изразяват щетите. В икономически контекст липсата на този закон води до ограничаване на конкурентната среда, което задължително води до високи цени. Липсата на конкуренция води до липса на стимул за увеличаване на качеството на произведените стоки, т.с. ниска производителност на труда, за която се твърди, че работещите са виновни, защото били калпави и не произвеждали качествена продукция. Имаме в наличност последващо забавяне на икономическото развитие като цяло и най-крайния резултат е бедността в коята пребиваваме. Законът за лобизма е част от системата на инициативата наречена антикорупция, т.с. това включва и борба с бедността.

Публикувано - http://www.pisnani.com/