Туризъм в Балкана

Балкана е един от най-предпочитаните райони за пешеходен туризъм в България. Създаването на условия за пълноценен отдих, духовно обогатяване и почивка сред природата. Изградена е добра туристическа инфраструктура – маркировка, заслони, мостове, предпазни съоръжения, места за краткотраен отдих и места за наблюдение на диви птици и животни. Съвместно с Български туристически съюз се обозначават и поддържат пътеките за пешеходен туризъм. Първостепенните туристически маршрути са добре обезопасени, а за сигурността на туристите се грижи Планинската спасителна служба.

Централен Балкан се отличава със сурови атмосферни и тежки релефни условия. За предотвратяване на изгубвания или нещастни случаи, е необходимо посетителите да спазват правилата за безопасност.

Разработени са специализирани маршрути – 10 маршрута за конен туризъм, 4 за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов, алпийски и ски-рали.

Паркът позволява осъществяването на краткосрочен, еднодневен или неколкочасов излет. Възможности за пренощуване в Парка предлагат съществуващите хижи, заслони и почивни бази. На територията на Централен Балкан са разположени 20 туристически хижи с общ капацитет от 1434 легла, които се стопанисват от Български туристически съюз. Освен това са изградени и 4 ведомствени бази с 264 легла и 3 туристически заслона с 40 легла – за ползване при лоши метеорологични условия.

В Парка се насърчава предимно пешеходния туризъм. Планът за управление препоръчва ограничаване на броя на нощувките в хижите в Резерватната зона и не повече от една нощувка в заслоните. Изграйдат се места и за краткотраен отдих – места за бивакуване, за палене на огън, обособени кътове за почивка, като се спазват норми за броя на палатките на нощуващите и броя на нощувките на едно място. Организирането на масови прояви в Балкана става при спазването на определени условия. На цялата територия на Балкана е забранено изхвърлянето на твърди отпадъци.

Движението и престоя на автомобили в Балкана също е регламентирано. Ако искате да се движите в Централен Балкан с автомобил по път с ограничен режим на достъп, обърнете се към служителите в най-близкия парков офис.

Наред с богатите природни дадености, районът изобилства с етнографски и исторически обекти и минерални извори. Те предоставят възможност за множество фолклорни и обредни демонстрации на занаяти и различни туристически атракции. Работи се и съвместно с местни предприемачи от селищата в непосредствена близост до Балкана за развитието на екотуризма.

Туристите и посетителите на Национален парк “Централен Балкан” могат да получат информация и материали в информационните центрове около Балкана .

Пожелаваме Ви приятно и безопасно пребиваване на територията на Национален парк "Централен Балкан"

При пожар или друг вид природно бедствие незабавно потърсете връзка със служителите на парка на телефони: (066) 801277, (0670) 24318, 048 937838, 048 862215, 048 906353, 048 863163, 088 620498, 088 324371 или по радиостанциите в хижите.

При проблеми и кризисни ситуации, както и при нужда от съвет, позвънете на следните телефони:

• Планинска спасителна служба Троян – (0670) 34065;
• Планинска спасителна служба Тетевен – (0678) 2539;
• Планинска спасителна служба София – (02) 562829;
• Планинска спасителна служба Габрово – (066) 26607;
• Планинска спасителна служба Калофер – (03133) 2565;
• Планинска спасителна служба Карлово – (0335) 6286;
• Планинска спасителна служба Сопот – (03134) 2404;
• Планинска спасителна служба Севлиево, връх Ботев – (02) 860976, (032) 268984, (02) 875835.

Дирекция на Национален парк “Централен Балкан” в Габрово – 048 937838, (066) 801277, 048 761283 и 048 905732.

При посещение в Парка не забравяйте:

• дивата природа има право на неприкосновеност. Съхранявайте я в естествения й вид, като използвате разумно правото си на отдих и познание;
• информационните табели, листовки и служителите на Парка ще Ви помогнат да разберете правилата;
• Национален парк “Централен Балкан” е дом на много диви животни. Ловуването и безпокойството им е недопустимо;
• отсичането на дървета и кършенето на клони не е позволено;
• късането на цветя също не е позволено, защото сред тях има редки и застрашени от изчезване видове;
• не оставяйте след себе си нищо, което замърсява;
• планината крие опасности. За по-голяма сигурност се придържайте към маркираните туристически пътеки и установените правила за движение;
• събирането на горски плодове и гъби става на разрешените места в разумно количество, без да се причиняват щети;
• за бивакуване и палене на огън използвайте само обозначените за това места;
• риболовът е разрешен само на определените и обозначени места;
• не е разрешено събирането и увреждането на вкаменелости и скални образувания;
• при движение с моторно превозно средство използвайте само обозначените пътища и паркинги;
• пазете Парка от пожари. В 90% от случаите те се дължат на невниманието на човека.

Кърнаре - м. Пешова мъка - з. Орлово гнездо ; Рибарица - вр. Ушите ; Беклемето - х. Дерменкая ; с. Тъжа - пътя за м. Смесите - Селска река ; с. Кърнаре - м. Пешова мъка - х. Дерменкая ; с. Габарево - вр. Мазалат ; х. Дерменкая - Куртхисар ;

Национален парк “Централен Балкан” е своеобразен кръстопът на облаци и ветрове, за който са характерни различни видове климат. Планинският климат е над 1000 м. надморска височина, умерено-континенталният – на север, а преходно-континенталният с влияния на преходно-средиземноморски – на юг.

За Централния Балкан са присъщи силни, на места бурни ветрове, обилни хоризонтални и вертикални валежи, гъсти мъгли, ниски температури, честа и значителна облачност. Типични са честите и силни ветрове. По билото повече от 150 дни от годината духат ветрове със средна скорост над 10 метра в секунда. Фьоните – бурни южни ветрове, характерни за пролетните месеци, достигат скорост 18-20 метра в секунда. Ветрове тип “бора” носят северен студ и мраз по южните склонове.

По високите части на планината зимата е мразовита. Среднaтa януарска температура варира между минус 9 и минус 3 градуса Целзий. Снежната покривка се задържа около 6 месеца и дебелината й достига 180-220 см. към края на март. Гъсти мъгли често покриват старопланинските била. Броят на влажните дни надхвърля 280 годишно, а в района на хижа Амбарица са установени едни от най-високите за страната годишни валежи – 1360 мм. на квадратен метър.

Пролетта идва късно и протича бързо, лятото е прохладно, с чести краткотрайни превалявания. Есента е относително по-стабилно и благоприятно време за туризъм. Честата и рязка промяна на метеорологичната обстановка е характерна за билото и преди всичко за върховете над 1900 м. надморска височина. Най-показателен за това е масивът на връх Ботев (Юмрукчал), където времето се променя до неузнаваемост за минути. Връх Ботев е и едно от най-мъгливите (над 305 дни в годината) и най-ветровити места в България.

Главната водоразделна линия на Черноморския и Беломорския водосборен басейн е билото на Стара планина. На север – към река Дунав и Черно море – тръгват реките Вит, Осъм и Росица, а на юг – към Егейско море – се устремяват Тополница, Стряма и Тунджа. Дълбокият карст регулира подземното подхранване на реките, а обширните стари гори допринасят за задържането на водите. Реките са стръмни и с голям воден отток.

На много места реките падат от високи скални прагове и образуват живописни водопади, които местното население нарича “пръскала”. В Централен Балкан се намират едни от най-внушителните и най-високите водопади в България. Сред тях са – Райското пръскало (124,5 м.), Карловското (120 м.), Видимското (80 м.) и Кадемлийското пръскало (72 м.).

Средногодишният обем на водата, формиращ се на територията на Национален парк Централен Балкан, е 460 млн. куб. м. В сухи години спада до 290 млн. куб. м., а в средно влажни години се повишава до 530 млн. куб. м. Водите имат добри качества и представляват значителна част от запасите на питейна вода в България.

Релефът в Национален парк “Централен Балкан” е създаден под действието на мощни геологически процеси и е оформян през хилядолетията от водата и ветровете. Заравнени била и масивни върхове се редуват с дълбоки каньони, скални стени и пещери. Стара планина е централна структурна ивица на Балканите. Изградена е от няколко основни вида скали, сред които южнобългарски гранити, пясъчници, кристалинни шисти и др. Над 1800 м. надморска височина има свидетелства за ледникова дейност в миналото.

Скалите и скалните ландшафти заемат около 2000 хектара (3% от цялата територия на Парка). Сред причудливите формации са Скалният мост, Марковата дупка и скалните игли Калчови камъни. В Парка се намират единственият по рода си в България скален комплекс с вековни гори, стени и пропасти и най-мощният скален пояс – Джендемите. Уникална за страната е и системата от ждрела и каньони – теснината на Стара река, каньонът на река Черни Осъм, Тъжанското ждрело, долината на река Соколна, Бяла река.

Карстът обхваща малка част от защитената територия, но там са образувани много и дълбоки пещери и пропасти. Забележителен със своите бездни е резерват “Стенето”. Тук се намират и Райчова дупка – най-дълбоката пропастна пещера в България с 377 м. денивелация и обща дължина на галериите 3333 м. и Куманица – най-дългата водна пещера в Централен Балкан с 1656 м. проучена дължина и средногодишен дебит на подземната река 600 литра в секунда.

Пещерите на каньоните и скалните масиви се обитават от шест вида световно застрашени прилепи, множество петрофилни видове птици, редки и красиви растения.

За повече информация, моля ползвайте Плана зa управление към бутон Управление.