Културата представлява общите ценности на група хора - кое е важно, кое е добро и кое е правилно. С други думи нормите на поведение отразяващи ценностите. През втората част на 20 век културата беше главна пречка пред промяната. Нациите, които се радваха на успех имаха култура, но тя липсваше при други, които неуспешно и за дълъг период от време преминаваха през огромен хаос и текучество.

Пред нас не се простира свят на хаос и несигурност, а на ускоряваща се промяна.

Живеем в много объркани времена. Нещата, които придават структурата на живота изчезват постепенно. Не може да се разглежда бъдещето като продължение на миналото. Нещата благодарение на които хората са стигнали до мястото си днес, рядко са факторите, които ще ги задържат там. Не може да се влезе в бъдещето, като се поглежда назад.

Щастието трябва да е цел на всички човешки дейности

Смисълът на новата идеология е човек да се заинтересова, да възприеме и да използва технологията, за да може да контролира заобикалящата го среда. Защото неговата незаинтересованост, ще доведе до предоставянето й за управление на днешния политически елит, който ще я използва за да го принуди да му се подчинява. Трябва да се знае, че технологията е сила и ако попадне в лоши ръце може да превърне послушанието на хората в задължение. Но ако се опознае, тя ще помогне на индивидите да си възвърнат първоначалните права, които днес са загубили и да възстановят природната си свобода.
Това което изглежда днес като утопия може утре да е реалност. Да не се забравя, че днешното общество е било утопия за 19 век, а то е било утопия за хората от 18 век. За това спокойно може да се погледне на пред и да се каже, че прогресът е реализирането на утопията, която е неузрялата още истина. Осигуряването на просперитет за всички е трудно, но не и непостижимо.
Дали класите, на които хората са се деляли, са актуални и днес? Дали изобщо, ще има класи утре? Ще имали политически идеологии? А политически партии? За да отговорим на тези въпроси, ще разгледаме историческите събития за да направим аналогия с днешните процеси.
В исторически план индустриалното и аграрното общество преминават през промяната с различни темпове. Аграрната цивилизация за да изиграе своята роля се нуждае от близо 10 000 години. Сведенията за нейното начало датират от към 8000 г.пр.н.е. Господствала е безпрепятствено на земята някъде до 1650-1750 година. Индустриалната цивилизация изчерпва своята сила само за няколко века. Началото й е поставено от промишлената революция, която прави преходът от ръчно към машинно производство. Извършва се в края на 18 век и началото на 19 век с откриването на парната и предачната машина през 1765 година. Тя влиза в противоречие с аграрното общество по хиляди въпроси, свързани с ценностите, представите и морала. Индустриализацията донесе със себе си ново определение за справедливост, за власт, стандартизира разстоянията чрез матрична система, а на времето чрез нов календар. Разруши древните схващания за пространство и материя, причинност и следствие. Освети ноща, продължавайки часовете за работа. Донесе визуални образи каквито окото не беше виждало никога преди това. Обяви война на природата. Преобрази цялата сетивна картина. Въведе шест техники за управление: стандартизация, синхронизация, специализация, концентрация, максимизация, централизация. Значението на еволюцията и принципът на прогреса като идеи заеха централна роля. Водещите индустриални държави нуждаейки се от ресурсите на останалият свят, въвлякоха другите обществата в паричната система – без покритие. Необузданият империализъм беше нещо повече от икономическа, политическа или социална система. Той създаде и наложи един начин на мислене, който днес представлява едно от ключовите препятствия към създаването на новите правила. На тези правила, които навлизат и са започнали да променят както ежедневните навици на хората, така и техните мисловни процеси. Както промишлената революция постави началото на индустриалната епоха и беляза край на аграрната, така интернет и новите технологии поставят началото на глобалната епоха и бележат края на индустриалната. Животът се променя всеки ден.
Адам Смит в съчинението си "Изследване върху природата и причините на богатството на народите" /1776 год./ пръв дели обществото на три класи - наемни работници, капиталисти и поземлени собственици. Тогава хората са се деляли на три класи поради няколко критерия, но основният е - парите които печелят и собствеността която имат или с други думи от богатството което притежават. Днес нещата са се изменили и не стоят точно така, ако приложим същият критерий – според богатството което хората притежават, ще видим, че класите са други: бедни и богати, е има и още една плаваща средна, но тя е незначителна.
В миналото наемните работници са работели за пари които едва са им стигали за прехрана. Сега има толкова голяма разлика между настоящите работници и онези от 1848 година, когато е измислен комунистическият манифест, че днешните спокойно могат да минат от тогавашната буржоазия. Защо ли? Променили са се условията на живот, всеки има някакво образование, почти всеки има собствен дом, кола, телевизор и всякакви ел.уреди. Днешният наемен работник не само, че може да си купи акции както от собственото така и от друго предприятие и да стане собственик, но той може даже и да го управлява. Всички големи, а и малки фирми се управляват днес от менъджери (наемни работници), които печелят колкото собственикът на някое предприятие (капиталист), а в някои случаи и повече. Както и един поземлен собственик може да е богат колкото един собственик на фабрика или колкото един висш мениджър, но може и да е по-беден. За това според принципа за богатството преди два века , ако са се деляли на три класи, то днес същия принцип дели на други три класи, но в тях не влизат хора от различните класи от миналото.
Преди по-малко от половин век, по-голямата част от работещото население беше заето с физически труд, най-вече в промишлеността. Информационните технологии драстично повлияха на характера на промишленото производство и рязко намалиха търсенето на неквалифициран труд. Компютъризираното моделиране и изпълнение на поръчки, автоматизираните системи на складиране и разпространение, интегриране на производството с доставчиците и с клиентите напълно измести труда, който преди се извършваше ръчно. Днес по-малко от 20% от работната сила е в сферата на производството и делът й продължава да пада. Традиционната работническа класа изчезна, работническите общности съсредоточени например в добива на въглища и желязо, в производството на стомана и корабостроенето, промениха своя характер.
Друг пример с който се вижда, че вече не съществуват класовите разделения, е тяхната поява и техния край. От историческа гледна точка появата на класите на селяните, работниците, търговците възникват от условията на живот. Работникът е пропилявал живота си в служба на машината, която е била извън неговия контрол, но с течение на времето все повече е увеличавал контрола си върху нея. Днес стремежа към ефективност показва ,че машината прави работниците по-умни, по-малко отчуждени, по-независими или с други думи те вече не са работници. Ако една идеология е изградена на едно различие,а след време то е премахнато и несъществува, то идеологията става неефективна, както и структурата на самата система, която е изградена на различието. В момента се наблюдава точно този процес в който се премахват старите различия изградили политическата структура и се пораждат нови, които водят до създаването на нова структура. Упадъкът на класата като фактор в политиката освен това се изразява под формата на упадък на класовата общност и на следващото оттук демаскиране на сегментирания трудов пазар. Защото класовата позиция не е притежание преди всичко на индивиди в трудовия процес, а на структурни категории хора, всяка от които разполага с жизнени шансове, диктувани от правни и социални дискриминации, дълбоко вградени в националните традиции. Феномена класа не бива да се отъждествява със социалната структура на националната единица. Тези които използват съществуващата идеология не разбират ли, че е грешка да продължават да градят различията по този признак. Не може повече идеите за социална справедливост и свобода да са движещи, защото каквото може да получи днес собственика на предприятие или банка, като услуги или да почива в чужбина, да пътува с кораб или да лети със самолет, същото може да получи и служителя или работника. С получаването на възможността всеки да може да се развива, се премахна и неравенството между класи, етнически групи, пол, възраст. Стигаме да въпроса: До кога, ще са актуални проблемите на 19 век, след като живеем в 21 век? Не е ли време да насочим погледа си в друга посока и друго време?
Ляво и дясно ориентирани учени различаващи се по приоритет, но не и по теоретичната си стратегия, показват, че пазарите изискват разделение на труда, че специализацията стимулира предлагането на знание, че държавата гарантира свобода на договаряне на гражданите. Но се наблюдава, че всичко това което се твърди не може да бъде сведено до някаква реалност. Левите и десните говорят за демокрацията като най-успешния режим. Те са обединени в една роля - да пазят определеното от тях политическо и гражданско статукво. Историята показва, че демокрация е имало и преди 2500 години в Атина -древна Гърция и е съществувала близо 180 години. Естествено тя се е различавала от днешната демокрация, най-малко заради факта ,че тогава е имало робство, жените както и младежите до определена възраст са нямали право на глас и най-вече останалите граждани за да са имали право да заемат избираема длъжност е трябвало да имат определено имотно състояние. Но това не е толкова интересно, по интересното е, че днес след две хилядолетия и половина, под демокрация се разбират съвсем различни неща. Сега съществуват около осемнадесет теории за демокрацията. Задаваме си въпроса: Не е ли дошло времето за нов вид управление, което да е по-ефективно от сегашното? Отговорът е положителен, независимо дали ще е нов вид демокрация или ще се казва по друг начин. То е породено от нуждата за преосмисляне на остарелите и заменянето им с нови политически идеи. Които трябва да обслужват възгледите и отношението на хората към действителността. Идеология която дава точна оценка за настоящите въпроси и проблеми.
Новият вид политическо управление трябва да се прави с нов тип на организация и с нови политически правила. Естествено няма да се промени сегашното политическо статукво изведнъж, но до 15-20 години това ще стане. Ще останат само тези постижения на организацията и институциите които са доказали своята ефективност. Процесът на възникване на новият политически ред все още изостава и има бавен ход на разгръщане в следствие на централното значение на националната държава. В която върховното постижение е гарантирането на съюза между държавата и обществото, а групата която печели най-много от него е политическата класа или тъй нареченият политически елит, който приема и работи с мерки и решения от миналото, но специфичен знак, че средствата им са остарели, е апелът им за едновременно връщане към общността и старите ценности.
Класовата система, която беше в основата на гласуването и на политическата привързаност, драматично се премахна в следствие на невероятното премахване на сините якички в работническата класа. Едно значително малцинство вече не гласува и всъщност е извън политическият процес. Партията която е нараснала най-много през последните няколко години, е тази, която изобщо не е част от политиката: “партията на негласуващите”. Това показва, че са настъпили ценностни промени, отчасти поради смяна на поколенията, отчасти в отговор на технологичното въздействие. Променящото се разпределение на ценностите не съответства нито на класовите разграничения, нито на дихотомията дясно/ляво. Бизнесмените и колкото да са обхванати от десните идеи, не могат да си позволят да стоят на едно място и да не се развиват само и само за да са солидарни със своята политическа идеология, да са консервативни, защото това поведение и отричане на прогреса, ще им струва не само загуба на средства, но и загуба на самият бизнес. Както и бизнесмени изповядващи леви възгледи виждащи възможностите на глобализацията за умножаване на клиентите достигайки на петте континента, увеличавайки печалбите си, разрастване на фирмите до транснационални и да продължават да се инатят, че държавата трябва да се намесва за да регулира бизнеса, звучат като неадекватни на ситуацията. Когато националните икономики се смесват в една глобална икономика, когато по сателитите се получава новини от целия свят, не трябва хората да се връщат към едно отминало време, правещо опит да се вдъхне живот на един вече обезсилен начин на мислене.
Днес сме свидетели на процес на ново световно разслоение, в хода на което се установява нова социална йерархия в световен мащаб. Новите модели на неравенство са даденост, както показват някои задълбочени изследвания, неравенството в доходите по-скоро се увеличава отколкото да намаля в последните 30 години. Пропастта между най-високо и най-ниско платените работници е по-голяма, откогато и да е била през последните 50 години. Наблюдаваме как инфлацията и безработицата продължават да се задълбочават в противоречие на всички икономически и политически теории, как политическите партии губят предаността на своите членове, как милиони хора искат не просто работни места, а работа, която е творческа, психически удовлетворяваща и обществено отговорна и как всичко това остава и продължава за да тежи на следващите поколения. До кога? Няма ли кой да забележи неефективността на обгръщащата ни система? Никой ли не иска да направи крачка и да я промени? Има всички основания да се смята, че неравенствата по отношение на богатството и жизнените шансове между индивидите и групите да продължава да се задълбочава, ако не се направят промени в сега действащата система за разпределение на благата. Благодарение на технологичните иновации е възможно в определен момент тенденцията към все по-голямо неравенство да смени посоката си. Трябва да има нова система за разпределение на ресурсите, която да обслужва по-добре социалните нужди на хората. Равномерното разпределението на доходите е равенството от което се нуждаят. Единствено система, която облагодетелства възможно най-голяма част от населението, може да породи дълго желаният морал.
Балансът в настоящата система е да има бедни и богати. За да се премахне това трябва да се положат основите на общество което ще изгради хората да се делят на такива, които могат, и такива които не могат да управляват. Да няма класи, а хората да се сегментира по допълнително променливи, като образование, професия, стил на живот. Думата класа да се замени от хора с индивидуални потребности и нужди на различно ниво.
Бъдещето принадлежи на високо образованите работници, които ще бъдат и собственици с високи заплати за познанията си. Това налага образованието за придобиване на умения да протича през целия живот. Хората трябва да се научат да си задават постоянно нови въпроси за да получават нови отговори. Така ще се достигне по-бързо до нови човешки познания и хората с високи доходи ще бъдат по-различни от предишните поколения, защото повечето ще спадат към горната класа. Те ще са хора с големи постижения, с технически познания, а не само такива, които са наследили богатството си. Те ще пътуват повече и ще са по-добре информирани, ще бъдат космополити и ще знаят какво означава добър живот. Работата ще е важна за тях защото ще прилагат специални умения, но тя няма да е самоцел. Те ще работят, за да живеят, а няма да живеят, за да работят. Ще искат повече време извън работата си, посветено на развлечения и други занимания. Много неща днес разсейват вниманието на човек, дори той да има доброто желание да седне за да види същността на проблема , все ще се намери нещо да му отвлече вниманието. Трябва да върши толкова много неща в ежедневието си, че забравя за проблемите и за техните решения.
В геологията континенталните плочи се движат, защото плават върху разтопената магма в земното ядро. В икономиката плочите се задвижват от силните течения на технологията и идеологията. Именно тези течения разклащат основите днес. В такива периоди средата внезапно се променя. Не знаем къде ще ни отведе всичко това. Създали сме нещо което геолозите наричат период на прекъснато равновесие. В него доминиращия вид умира и бива заместен от друг. Може да дадем пример с динозаврите и бозайниците. Знаем какво става в период на прекъснато равновесие, но никой не би могъл да предскаже, че бозайниците ще излязат победители. Оцеляват не по-силните, а тези които са свикнали да се приспособяват. Силните нямат, или по-точно са изгубили своята способност да се адаптират към промените. Това може да се случи днес и със хората. Трябва да се направи така, че човешката мисъл да успее да догони събитията. Сигмоидната или S-образната крива описва начина по който протичат нещата в живота. Те започват със спад, после поради щастливо стечение на обстоятелствата или добро управление растат и се движат нагоре по кривата, но в крайна сметка западат. Всичко си отива. Това е вярно за империите, за корпорациите, за жизнения цикъл на продуктите, за взаимоотношенията и дори за самия живот. Нищо не е вечно.През следващите пет години ще станем свидетели на повече технологични промени, отколкото сме наблюдавали през последните тридесет години. Скоростта на промяна във всички технологични области ще продължи да се увеличава. Днес технологията представлява нашата цивилизация. Тя непрекъснато ни оформя точно така, както ние оформяме нея. Процесът е двупосочен. Глобалната мрежа е вратата към нова и нечувана свобода, а технологията е основа на предстоящото равенство. Тя пряко атакува много от нещата в които човек е учен да вярва, като важността на точността, синхронизацията, нуждата от конформизъм, стандартизацията, тясната професионализация, ефективността на централизацията.
Преди изобретяването на печатарската преса в началото на 15 век хората са вярвали, че институции като монархията и църквата знаят всичко най-добре. В крайна сметка те са били единствените източници на познание и мъдрост с които човечеството е разполагало. След появата на печатарската преса хората получават възможност да четат книги в своя дом и да изграждат свое собствено мнение за живота, нравствеността и социалният ред. Изведнъж осъзнават, че кралете и духовниците са обикновени хора, дори не по-добри от тях. Същото се случва и сега. Тогава е повлияла печатарската преса, много преди това по същият начин е повлияла азбуката и писмеността, днес има телевизия, компютри, интернет. Разполага се с информация за всичко и всеки може да знае почти толкова, колкото министър-председателя или президента, а вероятно има и повече свободно време от него, за да го осмисли. Трябва да се отхвърли до голяма степен зависимостта от традиционните ценностни критерии, за да се види, че те в действителност са само инструменти за манипулация.
Възгледът, който вкючва междинното пространство между дясно и ляво, което не е нито дясно, нито ляво, а е по средата, може да бъде наименуван като третият път. Той търси пространството между две противопоставни и вмъквайки се между тях , не ги отстранява, а ги раздаличава. Смята ,че за държавата е необходимо тя да се реконструира – да се отиде отвъд твърденията на десницата която казва “държавата е врагът” и онези твърдения на левицата която казва “държавата е верният отговор”. Третият път пречи на алтернативата или дясно, или ляво и е склонен на трето решение – стреми се да отиде отвъд двете мнения. Това е политика, която се прилага идеално не като форма на компромис между две крайности, а като едновременното преодоляване и на двете, едновременното им приемане и премахване; отхвърляне и разделяне. Движението през е начина с който се решава изчерпването, преодоляването и отхвърлянето на двучлена. Може да бъде наречено напречно движение, в смисъл че пресича вражеските полета. Пред него стои предизвикателството дали, като се създават високо технологични продукти или тъй наречените продукти на бъдещето, които променят битието и съзнанието на хората, да може да се промени и политическата система, която е станала нефункционална и неудовлетворява потребностите на днешните хора.
Промяната може да започне с възможността, която съществува като нов начин за гласуване, което може да доведе до промяна в управлението, което може би ще доведе и до промяна на институциите. Днешните институции на държавата и колкото разумни да са били, в сравнение с предшестващия ги монархичен строй, съвсем не се оказват абсолютно разумни днес. Ако не сега то до 30 години ще се наложи и тяхната промяна. Новите институции трябва да са в крак с потребностите, които имат хората. Тяхната промяна ще се наложи от технологията, която ще даде на всеки индивид по-големи възможности. Днешната политическа система не може да изпълнява ефективно настоящите си задължения, които обществото изисква от нея. Промяната и измененията които са настъпили могат да се обяснят с математическата формула при която, ако се приеме, че крайният резултат от няколко величини е равен на жизненият стандарт на хората, а в последствие при промяна се измени дори и само една величина, това ще доведе до промяна и на крайния резултат. Но ако промяната както в момента е цялостна то и резултатът ще е съвсем нов. Това няма да стане докато хората продължават да вярват и да избират политици които им обещават, че ще се борят с безработицата, недоимъка и че ще им осигурят икономически просперитет. Явно не си дават сметка, че когато един политик каже: “Изберете ме и аз ще осъществя правилната за вас програма.”, че зад това обещание се крие намерението: “Изберете ме, защото искам да съм край лостовете на властта, това е важно за мен.” Нали точно за това бяха създадени политическите идеологии да покажат начина който ще осигури неограничена власт на политиците, а не начина по който ще се задоволят потребностите на хората. Каква е причината, че нито една от нуждите на хората да не бъде изпълнена ли? Причината не е в това, че хората искат много, нито в това, че е трудно да се разбере какво точно искат. Причината е в нужната промяна, която ще премоделира системата, която ще промени структурата на политическата власт. Тази която показва растящата непригодност от старите правила, несигурността на политиците и пълното им неведение по отношение на новите правила.
Под влияние на научно-техническата революция и произтичащите от нея изменения в технологиите и процеса на труда настъпват важни промени в социалната и професионалната структура на обществото. Съществено се е изменило и социалното положение, ролята и функциите на слоевете, препитаващи се от физически труд и на тези в обслужващите сфери. Силно нараства значението на професиите свързани с науката и управлението. Идеологията която защитават днешните партии е начин за политическо мислене, което противоречи на научният подход. Новата политическа идеология не трябва да е изградена на празни приказки, а на конкретни предложения и начините за тяхното постигане. Социалната стратификация, йерархичното разпределение на хора съобразно характеристики като власт, пари и статус, в днешно време се опосредява не от класата, а от групи, които управляват ресурси, които сами са ранжирани съобразно възможностите си да контролират пространството и времето.
Границите между нациите почти навсякъде са фиксирани и общоприети с международен консенсус, но в една информационна епоха територията вече няма такова значение за националните държави, каквото е имало в миналото. Знанието и конкурентоспособността имат по-голямо значение от природните ресурси, а суверенитетът става по-неясен или многоаспектен. Съзнанието се определя от знанието и познанието, това какво иска индивида и какви са неговите желания ще определят как да живее (битието си).


Управление на риска
Като понятие политическият риск най-общо изразява вероятността едно неблагоприятно събитие да се случи в по-голяма степен или форма от неговото очаквано развитие. Така например всичко което не могат да предвидят и да преодолеят управляващите се примиряват. Тяхното нежелание за поемане на риск оставя лошото да се случи, което води по един или друг начин до нещастието на народа. За това трябва рискът да се управлява, това е начина за успешно управление. Налага се да се определят правила, които да позволят точното изчисляване на премията от риска, която хората трябва да получат в зависимост от това дали управлението е ефективно или не е за тях. Въвеждането на рисковата премия ще подпомогне на статута за равновесие в политическото пространство между политическият елит и гласоподавателите за постигане на политически паритет. Премията от риска да служи като компенсация на индивидите, ако управляващите не са оправдали обещанията си.
Почти всяко действие е съпроводено от рискове. Разнообразието им предопределя и различни методи за тяхното неутрализиране. Те могат да се синтезират най-общо така:
- Предотвратяване на риска. - Това е един вид заобикаляне или разминаване с риска, изключват се от дейността на управлението тези мероприятия или подходи, в които може той да се съдържа. Поради това предотвратяването се препоръчва само тогава, когато рискът е по-голям от очакванията за добри резултати.
- Компенсиране на риска.- Представлява изграждане на обратна позиция, чрез сключване на международни спогодби, така че ако произлязат загуби от една страна да бъдат компенсирани от друга.
- Прехвърляне на риска. – Това е създаване на ситуация, при която рискът се поема от другата страна.
- Разпределение на риска. /диверсификация/. - Представлява разделянето на риска на части, за да се ограничат евентуалните щети само върху едната част. Диверсифицирането може да се осъществи по видове, по пространство, по време, по участващи лица.
Необходимо е да се въведе подходяща мярка за изчисляване на диверсифицираният риск в портфейла на управлението, за да може да се определи как премахването на риска в една част, ще повлияе за изменението на общото управление. Под политически портфейл да се разбира множество от вероятни събития, които ще повлияят в една или друга посока на ефективното управление. Да се създаде теория на портфейла, която да се занимава с ефективното разпределение на желаните и нежеланите събития от икономическия и социалния живот на хората за формиране на ефикасно управление. Под управление на риска не трябва да се разбира само икономическия риск или гарантирането на сигурност, но и други рискове идващи от науката и техниката. За всяка стъпка водеща към рисковани решения, са необходими съвещателни процедури. Те по правило трябва да включват експерти, правителството, както и неспециалисти. Целта им е при определяне характера на риска да се разяснят практическите възможности за избор.
Мениджърите на големите компании са тези които показват, че се управлява успешно, чрез различните начини за управление на риска и чрез неговата диверсификация. Както се казва “политиката на компанията” е успяла защото постоянно им се налага да предвиждат коя сделка е рискова и коя не е. Те вземат това решение на база на анализ, даващ отговор на въпросите какво ще стане ако направят това или онова, придружен с много изчисления за да се достигне до отговора ще спечелят или ще загубят за периода от 1 до 5 години. За да кажат най-накрая дали ще действат или ще се захванат с нещо друго, по-сигурно. Тези компании не правят нищо друго освен да управляват риска в стремежа си за печалба.

Сегашното развити на заобикалящия ни свят зависи от петте елемента:
1. Глобализацията.
2. Индивидуализма.
3. Технологичната революция.
4. Политическото представителство.
5. Екологичните проблеми.

Как те ще бъдат развити от човека и как ще си взаимодействат по между си зависи дали ще просперира човечеството в благоприятната насока. Елементите разкриват нови тайнства с които човек ще може да промени цялостната си представа за логиката, причинността, времето и пространството. Старите формули, догми и идеологии, вече не са съвместими с фактите. Обичайното делене на класи, раси, полове и партии създава сега само социални напрежения, опасни конфликти, които са спъвали и продължават да спъват развитието на цивилизацията.

Технологичното развитие винаги е било фактор за историческа промяна.

Думата технология произлиза от гръцката техе, която означава умение, и датира от 18 век. Днес технологията е наука за изработване на определени продукти групирани по различни признаци. Според степента на новост биват прогресивни технологии и принципно нови технологии; според естественонаучните им основи - механични, химически, биологични, лазерни, плазмени, мембранни, импулсни и др. Обновяването на технологиите е основният път за икономия на ресурси, интензификация и повишаване на ефективността на производството. Нейните постижения служат за усъвършенстване на инструменти, процеси, продукти и услуги.
Всички доказателства и цялата логика показват, че технологията се създава, умножава и използва много повече и далеч по-добре, когато икономическата система е основана на пазарите. Технологията трябва да се използва по-ефективно от държавите за космически програми. Също така тя трябва да се внедрява и разпространява за онова, от което имат нужда обикновените хора. Без промяна, стандартът на живота не може да се повишава непрестанно. Съвременните постижения, причинени от технологията и новите идеи създават нови възможности, а в напредналите общества нова реалност, съвсем непозната до сега в историята. Именно те водят до освобождаването на обикновените хора от проблемите на сивото ежедневие. Новата система, която те създават ще апроприира голяма част от новосъздаденото богатство на глобалното общество в полза на всеки човек.
Да не се забравя, че технологията е култура. Компютърната технология представлява комплекс от идеи, практики и символи, което дава възможност на ангажираните с нея да споделят потенциално безкраен брой непространствени светове, интерпретирайки други светове по прост документиран начин. Чрез съвремените технологии и интернет човек е на мястото на действието, знае неща които другите не знаят, чрез мултикомуникациите всички се изравняват. Увеличи се възможността на човешкия мозък да получава всякаква информация и то по всяко време. Разпространението на информация подкопава властта, диктаторите се страхуват от моща на интернет, те вече не могат да контролират информацията, която винаги е била тяхната основна сила, управляващите нямат възможността да я пазят и използват само за себе си. Който създава и използва новите технологии,той ще управлява света.
През цялата история на човешко съществуване, технология е определяла посоката и пътя за развитието на цивилизацията. Примерите са многобройни, като се започне от откриването на метала, премине се през откриването на барута, на парната машина, електричеството и се стигне до деленето на атома, се вижда как в последствие се е променял живота на хората. Днес технологията ни изпраща в нова посока. Тъй като управлението е зависело от дадената епоха през различните ери е имало различно управление. През новата технологична ера трябва да има ново управление.

През цялата си история държавата е била средство за подтискане на народа.

Държавата винаги се е подчинявала на правилото да взима от повечето хора за да го дава на малкото. Стремяла се е да разширява границите си чрез завоевания за да изтръгва данъци от чужденците. Разработила е войната до най-големи подробности като я положила на монтажния конвейер. Армията откакто съществува държавата винаги е била самоцел, народът съществува за да доставя войници и да ги храни. Съперничеството между две държави ги принуждава да изразходват всяка година все повече пари за армията, за сметка на стандарта на населението им. Държавата с малки изключения повече отнема от човешкото щастие от колкото да допринася за него.
Единствените последователни теории за това какво трябва да бъде държавата са:
- Либерално-капиталистическата теория – която отговоря: колкото може по-малко
- Социализмът – който отговаря: колкото може повече
- Социалдемокрацията – която отговаря: толкова, колкото е нужно за да позволи на пазарната икономика все пак да функционира.
Всички тези решения, всички тези роли на държавата, вече са пробвани и всичките са се оказвали провал. Нужна е нова теория за ролята на държавата, нов начин за да се промени радикално държавата, за да се принуди да дава, вместо да отнема. Кризата в националната държава постави старата идеология пред огромното изпитание, да нагласи новите факти към старите понятия, да изнамери нови понятия за да обоснове старите властови отношения. Днес държавата не е в състояние нито да ограничава претенциите, нито да привлича вниманието на хората живеещи на нейната територия. Идеята за държавата е чисто и просто основана на принуда, дейност в името на общото благо, но за чия дейност и за чие благо става дума? – за всеки случай не и на мнозинството. Старите плуралистки теории свързани с адаптиране на класата към идеята за национална държава, вече не са актуални. Класата вече не е господстваща тема на националната политика. Новата идея за държавата, я извежда отвъд позната конфигурация включваща монопол върху легитимното насилие, национална култура и териториалност.
Затрудненията на днешната държава само частично са финансови. Те в по-голямата си част произтичат от взаимоотношението между старите порядки, съществуващи като норми за поведение и мислене на индивидите и коренно променилата се среда на живот изискваща друго мисловно поведение за задоволяване на потребностите. Държавата не е приспособена да се справя с новите рискове от типа на свързаните с технологията промени. За тези които се съмняват в това могат да потърсят истината в извода, който следва от отговора на въпросите. Увеличаването на БВП не е ли печалбата на държавата? Увеличаването на жизнения стандарт не е ли раздаването на дивиденти от “печалбата на акциите”, които хората притежават? Защо тогава тяхната фирма “държавата” не печели, а другите фирми “държави “ печелят? Защото управляващите са прохождащи в “бизнеса” или защото чакат на готово някой да им даде безвъзмездно пари или добра сделка за да “спечелят”? Отговора на всичките въпроси е един и същ, показващ нежеланието на управляващите да променят статуквото, което от своя страна доказва, че това е жизнено необходимо. Ако това не се случи всичко ще заприлича на един природен закон наречен ентропия. В природния свят нещата се движат от ред към безредие. Ентропията в държавата означава същото, много лесно може да се премине от ред към безредие. Извода е, че държавното управление трябва да се приспособи към условията на новата епоха и че авторитетът на управлението, държавната легитимност, трябва да бъде обновено на действена основа или иначе казано да работи за увеличаване на жизнения стандарт на народа си.
Макар държавата да поощрява новото мислене, тя същевременно е и принудена да води борба за да ограничи резултатите до които е достигнало. Управляващите постоянно повтарят, че искат от народа да мисли повече, но самите те изобщо не го стимулират. Постоянно грижейки се да казват на хората, какво и кое е правилно да правят, поставят огромна преграда пред мислите им, задушавайки творческото в тях. Защото им е най-добре хората да не мислят въобще, тъй като не рядко резултатът е свързан с някаква промяна, а промяната може да бъде болезнена за тях. Искат хората да си въобразяват, че е по-лесно да се осланят на вече доказаното за да си карат по старому. В едно модерно общество авторитетът не може повече да се легитимира чрез традиционни символи или чрез твърдението “това е начинът, по който винаги са се правили нещата”. Държавата трябва да разшири ролята на публичната сфера, което означава правна реформа, насочена към по-голяма прозрачност и откритост, както и въвеждане на нови защитни механизми срещу корупцията и бюрокрацията. Безпокойството днес не е в това, че корупцията се увеличава, а в това че се е променил характера на политическата среда. Повечето страни на практика са зависими от задкулисни споразумения, привилегии и покровителства. Сега се наблюдава, как държавната администрация има твърде много власт, а съществуващите форми на подотчетност са слаби. Липсата на дисциплина в държавните институции води до ленивост и нискокачествени услуги. Държавата трябва да създаде силен импулс за делегиране на властта надолу, но също и за делегиране нагоре, трябва структурно да отговори на глобализацията, като се децентрализира, като направи социални инвестиции в инфраструктурата, изследванията, разработките и образованието.
Корените на държавата вече не могат да бъдат търсени в нацията, обсегът на държавата е световен. Тя не принадлежи на определена група хора в определено време, макар исторически да е възникнала от техните потребности. Държавата в глобалната епоха е с изтръгнати корени, тя може да се разглежда като плъзнала по целия свят мрежа, без какъвто и да е център. Вместо да се разглеждат като обособени единици, държавите по-скоро трябва да се разпознават като народи разпростиращи се в сфери от смислово определени дейности. Напредъкът на технологията и науката винаги е бил възприеман като заплаха за държавните правителства. Това което е известно като теория за държавата, търпи промени от статуса си на теория за държавните институции, за разделението между законодателна, изпълнителна и съдебна власт към теорията за легитимния контрол на тези институции. Понятията трябва да се адаптират към новите реалности. Схващането на идеята за новата роля на държавата вече пронизва дейността на множество хора по целия свят. Новата визия поверява държавата на гражданите, които я управляват – една възможност която съвсем не е нереалистична. При нея индивида участва в регулирането на справедливостта и в поддържането на управлението. Дебатът за естествения разпад и децентрирането на държавата показва, че няма необходимост от нациите да са обърнати с лице към държавата. Въпросът е не толкова за подчиняването на нациите на държавността, колкото за разединяването на едното от другото. Националната принадлежност напуска структурната рамка на националната държава и започва да се дефинира от гледна точка на глобалността, а не на територията. Това дава по-скоро свобода на индивида да пътува до всяка част на земното кълбо, отколкото да стимулира стремежа за завръщане в родината. Всяка страна и район трябва да имат силно чувство за принадлежност към общността, към общата цел за създаване на по-задоволено, по-разнообразно и едновременно по-сплотено общество.

Държавата трябва да приложи петте принципа на управление:
1. Да делегира повече права на граждани и организации за контрол над управляващите.
2. Обновление на публичната сфера – прозрачност на действията на управляващите.
3. Административна ефективност.
4. Използване на технологиите като механизми за гласуване, отзоваване на управници, даване на мнения, запитвания и отговори.
5. Правителство което управлява риска.

Съществуваше теза, че колкото е по-многобройна обществената администрация, толкова повече се намаляват конфликтите между управляващите и народа, приближавайки се до равенството. Но тази идея беше опорочена и от съдействаща администрацията се превърна в спъваща бюрокрация. Усетили своята власт която свързва народа с управляващите, бюрократите се видяха като магистрала и наложиха пътни такси с които я превърнаха в трето разряден път. Наблюдава се как висши държавни служители се държат като недосегаеми. При въпроса: “Защо сте постъпили по този начин?” или “ Защо издадохте такава заповед?” отговарят: “Кой си ти, че да ти отговарям ?”. Човек загубва представа кое е правилно и кое е неправилно, не може да пита или не трябва да му се отговаря. За това държавата трябва все повече да попада под контрола на професионални администратори, които да се избира чрез последователно филтриране. Държавните училища и болници да престанат да бъдат част от огромната бюрокрация; да станат автономни корпорации, работещи за печалба или с идеална цел, които ще оцелеят или загинат благодарение на качеството и стойността на предоставяните от тях услуги. Наред с всичко останало това означава създаване на обитаем свят, гостоприемен за свръхобщностно управление от страна на държавната администрация.
Добрата държава трябва да е изключително влиятелна, като гарант, че ще се грижи за общото благо, че капитал, образование и работа ще бъдат осигурени за всички. Държавата ще структурира пазарите и ще ги използва за социални цели, но самата тя ще прави много малко. Механизмите на управление ще станат местни, децентрализирани и индивидуализирани. Държавата трябва да създаде добра възможност за изграждане на база от умения. Под база от умения се има предвид всичко от докторски дисертации до квалифицирани производствени работници, да може да прави инвестиции в изследвания и разработки за изграждане на базата си от познания, за да може да се конкурира в някои ключови индустрии на бъдещето. Да може да създаде такава среда в която уменията и програмите за обучение да могат да се отплатят. Ако държавата иска да има непрекъснато подобрение хората които стават излишни, трябва да получават нови възможности. Държавата трябва да насърчава по-слабите индустрии да се преместят в държави с по-малко разходи вместо да ги субсидира. Трудът има множество полезни ефекти: той носи доходи на индивида, предава усещане за стабилност, за посока в живота както създава богатство и за цялото общество. Затова правителството трябва да гарантира базисните потребности на тези които могат и на онези които не могат да работят, трябва да предостави широко разнообразие от цели, които животът може да им предложи. Правителството трябва да има строга регулация, която да тласка компаниите към следващото поколение на технологията, вместо да запазва постигнатото. Освен това правителството трябва да създава среда в която хората да не се съпротивляват срещу промяната, а да я очакват. Някога промяната беше въпрос на поколения – едно поколение мениджъри си отиваше и на негово място идваше друго, за да създаде нови бизнес организации и нови възможности. Днес обаче всичко се променя много бързо и не може просто да се седи и да се чака следващото поколение политици за да оправи нещата. Много по-добре е хората да са в състояние да видят бъдещето за да повлияят върху еволюцията, защото за да се създаде бъдещето е нужна селективност.
Космополитната нация подпомага социалното ангажиране, но също така има ключова роля за насърчаване на транснационалните системи на управление. Например целият живот на един човек от неговото раждане до смъртта му може да се обхване в глобалната мрежа. Тоест всички услуги, свързани с образованието, със здравеопазването, с издаването на задграничен паспорт, разрешителни за упражняване на професия, за откриване на собствен бизнес, документи за узаконяване на собственост и други видове социални услуги да се извършват за часове.

Гъмжи от политици които не могат да вземат ефективни решения.

Същественият проблем на днешните политици е, че стремейки се да вдъхнат нов живот на старите структури и институции на националната държава и апелацията им към новото, е познатата стара тема в която доказват устойчивостта на тези структури, но истината е, че те несъмнено губят властта си над хората. Сега политиците разрушават комуникационните бариери и така подчиняват под свой контрол всеки аспект ограничаващ достъпа на хората до информация. Но кой ще успее в информационната ера? Днешните управляващи или хората с възможности, ще имат власт? Отговора и на двата въпроса е един – тези които имат най-качествена информация. При наличието на толкова лесно достъпна информация не е достатъчно човек да бъде само добре информиран. Нужна му е най-добрата информация, най-точните факти, последните новини, най-пълноценното познание. Днес повече от всякога живеем във високотехнологично общество. Информационните технологии ще променят не само степента, но и типа на политиката. Новите политици трябва да се научат да вършат правилните неща, а не като сегашните да вършат нещата правилно. Ще трябва да умеят да говорят едновременно с много повече хора, отколкото са смятали за възможно. Трябва между народа и политиците да се изгради ефективна обратна връзка. Основната задача на политика ще е да развива хората като индивиди. Това означава да се създадат условия, които подпомагат способността на всеки да взема решения и да създава промяна. Трябва да могат да изградят във всеки човек общо чувство за цел.
Трябва да се променят фундаменталните схващания за политиката. Трябва да се изкоренят старите парадигми и хората да се изправят срещу враждебната среда. Не трябва да съществуват днешните партийни структури и идеологии зад които се крият алчни за власт и неспособни хора. Но да има други критерии за определяне на тези, които ще управляват като диверсифицират риска. По този начин ще се промени ценностната система. Днес няма роби, но самите хора са превърнати в такива. До такава степен са обхванати от материалните неща, че ако се наложи да избират между заробващата ги действителност или да воюват за свободата си, ще изберат първата възможност. При мисълта, че дори и да спечелят борбата, ще се окажат без материалните придобивки, които притежават благодарение на своя непрестанен труд, ще са зaгубили всичко ценно в живота си като работа, къща, кола и т.н. и да се окажат върнати години назад във своето развитие - няма да могат да го понесат. Това мислене на хората се е оформило благодарение на ценностната система, която им е наложена през последните сто години. Имено тя ги е превърнала в послушници готови да правят каквото трябва само и само да отстояват ценностите си, превърнала ги е в роби на материалните изгоди и за тях са готови да пожертват или да ги разменят за част от свободата си. Свободата и равенството както сега помагат на избирателите да се лутат, тогава, когато това ще е постигнато този въпрос няма да стои на дневен ред. Политиците трябва да бъдат вкарани в граници в които, каквото и да кажат или направят да се знае от обществото. Така те ще са в институциите, в управлението на държавата и общините за да изпълняват решенията на хората и да им служат. Новият политик ще знае предварително условията на своята работа , като права и задължения и ще е подготвен за тях.
Новият политически лидер няма да е различен от новия лидер в бизнеса. В крайна сметка бизнесът често е предвестник на онова, което се случва в другите области на живота. Именно предприемачите от горе до долу съживяват и променят икономиката. Новите политически лидери трябва да правят нещата по-лесни. Собствениците и менъджерите на днешните фирми са успели да овладеят принципите на управлението щом са ги превърнали в печеливши. Затова трябва да се използва опита им в управление на обществото, но не трябва да се забравя, че те имат и хищнически характер и могат много лесно да пренасочат облагите, които трябва да получават хората към самите тях или да поискат да увеличат властта си като променят статуквото /баланса/. Затова трябва да се изгради нова система за контрол, която ще позволява на политиците да се отчитат на обществото, ако искат да заемат тази длъжност. Чрез контрола върху обществените сфери на управление на държавата, човек ще може да управлява богатството си. Под контрол трябва да се разбира организираната дейност, свързана с проверката и оценката за спазването на установеният обществен ред. Социалният контрол да се осъществява от специализирани органи, които ще извършват контролната дейност. Контролът може да бъде предварителен, по време на контролираната дейност или последващ. Той ще е резултатен, когато има сътрудничество от страна на микросредата, а когато тази схема не проработи и се стигне до конфликт, той да се решава по два начина, със сътрудничеството или без сътрудничеството на народа. Сега държавата иска да контролира компаниите, а собствениците на компаниите искат да контролират политиците, които управляват държавата. Този контрол сега е погрешно разбран, т.к. се осъществява чрез лични задължения и услуги един към друг, с даване на пари за спонсорство или за корупция. Това води до днешната ситуация в която се облагодетелствани малцина. За да управляват държавата политиците трябва да намират начини да създават или изграждат предимства на народа, а не само да елиминират недостатъците.
Политикът трябва да се ръководи от природният закон за равновесието, каквото постигне трябва да го уравновеси с равнозначно на него действие. Когато се възползва от положението си и наклони везните в една посока, след това трябва да ги върне в същата степен в обратна посока, за да не бъде неговата дързост наказана. Когато придобие нещо което не му принадлежи по право, той трябва да загуби нещо също толкова ценно. Трябва да има система за такъв баланс, че когато някой тръгне умишлено да вреди, тя да разполага с механизъм за да го спре. Защото политиците повече не трябва да служат за вземане на някакви решения, а да изпълняват решенията които народът е взел. Защото трябва да се създаде такъв механизъм с който малцинството да може да се защитава, като има право да преразглежда политическите решения, които биха му навредили. Най-голямото индивидуално щастие са целите, които могат да бъдат постигнати единствено в такава система, където всеки индивид има възможността да сваля и избира правителство. Бързината с която вече се получава информацията както от управляващи така и от управлявани, налага да се вземат не само бързи решения, но и правилни.


Съображенията които трябва да ръководят политика:

Политикът да се подлагат веднъж годишно на “преглед 360 градуса”. При него всеки получава компютъризирана, анонимно попълнена бланка от всички хора с които е взаимодействал. В нея получава оценка, основана на принципите за честност, лоялност, доверие. Оценката е поверителна, но ако политикът иска да бъде преизбран или кандидатства за по-висока длъжност, трябва да я покаже. Оценките се сравняват със останалите кандидати.
Да се издава ценз за заеманите избираеми длъжности и една година преди някой да се кандидатира да покаже, че може да се справя със задачите, и че може да поема отговорности. Както е в момента на трудовият пазар, ако един човек търси работа и отиде да кандидатства за дадена длъжност от него ще се изисква да отговаря на определени условия за конкретното работно място за да го получи. След това преминава през интервюта, тестове за да може да докаже способностите си. Защо това да не става и с тези които имат амбиция да ни управляват?
Политикът трябва да се научи да управлява риска, с който да пресмята какво губи или печели ако направи мисления си ход. Да има на разположение личен съветник или софтуер в който да бъдат вкарани различните модели на поведение на хората. Вече е изработен най-бързия компютър в света, който изпълнява повече операции в секунда, отколкото са звездите в нашата галактика. Чрез него могат да се направят най-точните изследвания, благодарение на сложни компютърни симулации и различни комбинации от променливи величини с които се определя общественото мнение. В него се въвеждат различни стойности от характера на населението, получени от социологическите проучвания в дадена държава. След това се прилагат различни политически модели /политическа криза, финансова криза/ и се вижда каква ще е реакцията на обществото.
Политикът трябва да е с характер и компетентност. Характера без компетентността е също толкова недостатъчен, колкото и компетентността без характера. Политикът трябва да е постоянно ангажиран с личното и професионалното си развитие. Непрекъснато да разширява компетентността си, да развива нови умения, да се обучава, и да може да се вслушва в другите. Трябва да знае, че не той управлява, а управляват принципите. Трябва да има кураж за да се приспособи към принципите в лицето на различните социални групи, като отхвърли ненужните парадигми и собствените си стари навици. Трябва да се работи върху принципите в дългосрочен план, за да се получи прекрасна реколта, защото целият растеж и прогрес се осъществява на малки стъпки.


Преценка на лидерството и управлението
Новият лидер означава управление, което е способно да определи множество цели, да ги претегли, да ги обвърже взаимно за да изнамери синергичната стратегия, която ще доведе до едновременното осъществяване на повече от една цел. Стратегията която да създаде оптимални условия не само за една, а за няколко променливи едновременно. Докато на върха има лидери с цялостна визия с която другите могат да свържат своите собствени визии ще се разполага с много и различни хора по всички етажи на държавата които ще изпълняват заедно и в хармония именно лидерската воля. При тези обстоятелства ще се разполага не само с един двигател в центъра, а със стотици и дори с хиляди малки двигатели в цялата държава. Това на свой ред означава, че системата ще бъде мощна. И както в глобалната икономика няма място за национална гордост, така и новият лидер няма да има нужда от нея.

Ако има нещо сигурно, то е, че нещата се променят.

Разделянето на континентите и на света като цяло беше функция на разстоянията – някога са били внушително реални, поради примитивността на транспорта и трудностите при пътуване. Разстоянието е социален продукт, неговата дължина се променя в зависимост от скоростта с която то може да се преодолее. Сред всички технически фактори, допринесли за подвижността, особено голяма роля е изиграло транспортирането на информация – видът комуникация , който не предполага придвижване на физически тела или го предполага само на втори план. С навлизане на глобалната мрежа за информация на това териториално/урбанистично/архитектурно/инженерно изобретено пространство е наложено трето, кибернетизираното пространство. Елементите на което са отсъствие на пространствени измерения и вписаност в отделната темпоралност и мигновена дифузия. От тук на татък хората няма да могат да бъдат отделяни от физическите препятствия или от времевите разграничения. При взаимодействието с компютърните терминали и видео монитори, разграниченията тук и там вече нищо не означават. За някои хора това е безпрецедентна свобода от физическите препятствия, нечувана възможност да се местят и да действат от разстояние, те са лишени от териториалните ограничения с които другите хора са обвързани. Но когато народът стои на прага на велики начинания и когато му предстои да започне нова ера, той се оставя да бъде обладан от илюзиите на миналото и доброволно отстъпва цялата си власт на идеи от минала епоха.
За да се намери отговор на въпросите: Нужна ли е промяна? Как да се предизвика промяната? Какво да се промени? С какво да се замени? - трябва първо да се анализира настоящата реалност. Това става като си отговори на въпросите: Кой е основният проблем? Коя е причината за всички нежелани ефекти?. Хората трябва да разберат какви нови неща са им необходими и от какви стари неща трябва да се откажат, плюс гъвкаво поведение, за да могат да се променят. Не трябва при анализа да са толкова наивни, че да искат окончателно решаване на всичките си проблеми. Трябва да се знае, че това е процес на непрекъснато подобрение, процес на постоянна решаване на следващия проблем. Световното население расте, движи се и остарява. Към 2025 г. във всяка по-голяма страна в света гласуващото мнозинство ще е съставено от хора над 65-годишна възраст. Те ще избират правителствата които ще управляват държавите. Това ще промени социологията, бизнеса, правителствените бюджети, защото нито едно общество в човешката история не е било доминирано от хора в третата възраст. Това ще са хора родени преди 1960 год., родени преди някой да е гледал телевизия или слушал FM-радио. За това е нужно повече от всякога да се създаде среда в която днес те да приемат промяната не като заплаха, а като възможност. Да знаят, че през цялата човешка история технологията е била основна движеща сила на промяната. Всяко ново технологично откритие е водело до друго, а те от своя страна до развитие на цивилизацията.
Кой през петдесетте години на миналият век би прогнозирал, че днес ще пазарува по телевизията или по интернет? Че ще банкира от дома си? Хората вече не се прибират в къщи всяка вечер по едно и също време за да гледат новините в 18 или в 21 часа. Всеки който е поставял под съмнение тези неща вече може да ги види.Следователно от тук на татък трябва да се очаква неочакваното. През следващите няколко десетилетия всичко ще премине през радикални промени, които днес звучат като научна фантастика. С навлизането на новите технологии природата на човек не се променя. Променя се обаче природата на неговата позиция. Променят се способностите, степента на опита и експертните познания, които той може да внася в работата си. Нещо което е разбираемо за едни, е извън областта на възможното за други. Това е така понеже някои хора са по креативни и имат по-богато въображение от други. Промяната в хората зависи от това да притежават бунтарска натура, да са готови да тръгнат срещу общоприетото, да оспорят съществуващите представи, да преобърнат всичко с главата надолу и да видят какво ще стане. Освен това те по природа са и по-любознателни, обръщат внимание на много по-широк спектър от постъпваща информация, отколкото другите.
В еволюцията човек има задължението да се освобождава от навика да бъде привързан. За това днес фирмите използват по-малко работници на пълно и повече на непълно работно време и временни договори. Има хора, които дефинират добрия живот не от гледна точка на парите и материалните придобивки, а от гледна точка на някакъв друг вид удоволствие. Има експлозия на забавленията. Хората искат да бъдат забавлявани където и да са, независимо дали работят или пазаруват. Медицината днес дава цялостни препоръки за физически упражнения, хранене, управление на стреса и др. Сексуалността става част от естеството на взаимоотношенията. По-конкретно казано, вниманието към пола е основно класифициращо средство за организиране на социалните отношения, като една от главните източници на социална идентичност. Сексуалността се поставя в зависимост от волята на двете страни и веднъж откъсната от правната необходимост да бъде ограничена до едно отношение наречено брак, се превръща в елемент за свободно определяне както между членове от различни полове, така и между членове от един и същ пол. На този фон опитите на националните държави да съхранят традиционните отношения се натъкват на съпротивата на собствените си законодателства, предвиждащи равни права.
Знаем, че сме пред истинска революция в телекомуникациите, но не знаем какво точно ще се случи. Днес има хиляди изобретения с които могат да се направят стотици хиляди комбинации и да се създадат неща, които сега дори не сме в състояние да си представим. Технологията която движи информацията, е начина по който се управлява този свят. Днес човек може да влезе в компютърната мрежа и да общува с хора от другия край на земното кълбо. Може да сменя кабелните или сателитните канали на телевизията, скачайки от едно на друго чуждо място със скорост много по-голяма от тази на свръхзвуковите самолети. Пространството е престанало да бъде препятствие – необходима е част от секундата за да се преодолее. Човек има чувството, че живее в странен кръг, чийто център е навсякъде, а окръжността никъде. Колкото са повече повратните точки в историята на обществото, толкова е по-висока скоростта на неговата промяна.