Стъклени гейши

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Сузана Куин

страници: 381

цена: 15.00 лв

издателство: Обсидиан

А може би просто имам прекалено високи очаквания за книгите, които чета. Това е втората ми книга за тази седмица и е от съвсем скоро на пазара. Жанрът е нетипичен за мен, грабна ме прологът, който беше публикуван насам-натам из нетя преди да пуснат книгата на пазара. Иначе аз наистина не чета такива книги, или поне така си мислех, защото останах с впечатлението, че това ще да е някакъв разтърсващ трилър, или драма, или мистерия, или знам ли аз какво. Ми не. Главната героиня – невероятна куха лейка, която току що пристига в чужда страна и разправя на сульо и пульо за тревогите си за приятелката си Анабел, направо ми втръсна – на всеки втори ред – знаеш ли, нямам никакви пари, но имах една приятелка, с която не сме се виждали от училище, но е изчезнала. И дори когато всички й казват, че няма за какво да се притеснява – тя не, едно си баба знае, едно си баба бае. Както и да е, преодолях раздразнението си, защото бях в постоянно очакване на това да се разкрие някаква ужасяваща тайна и истина за клубовете за забавления, която истина и през ум не би ми минала, така че да чета с широко отворена уста и накрая горещо да препоръчам книгата на всичките си познати с обещанието за невероятно преживяване. Ми не.

Още от началото, от пролога, ставаше ясно че упояват момичетата с разни цели и понеже това ми беше ясно, аз, видиш ли, очаквах накрая да се разкрие нещо съвсем друго! За това се издразних когато вече ми оставаха стотина страници, а нашата кикимора още се фръцкаше насам-натам без да се случва нищо кой знае какво. 

Осъзнавам, че ако бях започнала книгата с мисълта, че ще е поредното розово романче, наистина щях да чета със зяпнала уста. Но сега просто я прочетох как да е. Не е лоша, хубава е, научих доста неща за Япония, които преди не знаех – ако всичко това не е измислица, разбира се, и не съжалявам, че я прочетох. Наистина е добра. Просто действието някак се развиваше мудно и праволинейно, въпреки структурата на романа с трите действащи лица.

Между другото в доста от романите, които съм чела, главните героини са англичанки – тази Стеф, преди това Хедър и Шарлот на Александра Потър, Саманта и Лекси на Софи Кинсела (две очарователни книги, между другото) и всичи те някак си се въртяха покрай образа на всеизвестната Бриджит Джоунс – дали това е характерен типаж за английската литература, или целенасочено е търсено подобие, не знам. Ако не вникваш толкова в приликите и общия стил на мислене на героините, те са доста очарователни. Иначе става изтъркано. Особено ако си гледал Дневниците на Бриджит Джоунс повече от 3 пъти.

Внимавай какво си пожелаваш

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Александра Потър

Бих казала „внимавай какво си купуваш“, защото определено нямаше особен смисъл в тази му покупка на книгата.

След „Ако върнеш времето назад“ тази книга е на светлинни години назад. Какво не ми хареса?

Като започнем от това, че някак си й липсва последна редакция, с която да се изчистят досадните грешки по невнимание, както и някои граматически. Знам, че издребнявам, ама честно, напоследък книгите, които чета просто бликат от елементарни грешчици, буквално от първата до последната страница и това просто дразни. Не разбирам от книгоиздаване, но си представям, че просто някой човек там от веригата си е свършил работата през пръсти. Да, всички допускаме грешки, особено аз, но не издавам книги, нито изкарвам пари от тоя блог, така че малко или много ми е простено.

После, дали на места преводът не е точен, или аз не разбирам, но главната героиня през цялото време не можах да разбера – наясно ли е със силата на вълшебното цветенце, или още не й е пробляснало. В един момент останах с впечатлението, че е осъзнала какво става, почна да си пожелава това-онова, разни дреболийки, и после как, аджеба, не се сети да пожелае нещо по-голямо. После, по-нататък, почна да й проблясва нещо, видиш ли, сеща се откъде идва всичко и аз се чудя – нали уж се беше сетила веднъж! Как желанието й оранжевите конуси по пътя да изчезнат се изпълни, а желанието всичко да е по старому и майка й да е още жива – не! Ей такива недомислени неща ме поиздразниха. Като добавим и плоския еднообразен и до болка познат сюжет – главната героиня, засипана с „проблеми“ от всякакво естество, влюбена в принц очарователен, после се появява друг, когото уж не забелязва, най-добрата приятелка дава акъл, има си и гейче, принц очарователен се оказва твърде перфектен, скарва се с другия, тогава осъзнава колко е бил важен за нея, събират се, между временно минава и през семейни проблеми, чрез които осъзнава добрината на злата мащеха и накрая всички заживяват щастливо до края на дните си.  Не че очаквах нещо по-различно – не очаквах, просто споменът за „Ако върнеш времето назад“ ми беше някак свеж, лек, забавен и наистина не толкова банален.

Ако се абстрахирам от него, романчето не е лошо, даже никак, но ако ги сравнявам – разликата е огромна.

Предпазете паркета от мебелите

В новата квартира настилката ни е паркет. Столовете ни са едни дървени, тежки, и местенето им става много по-лесно с влачене, отколкото с повдигане и пренасяне. Резултатът – неприятен звук от жулене на краката на стола в стария паркет и съсипване на и без друго не добре поддържания паркет. По принцип в магазините за домашни потреби сигурно се продават едни малки бели „възглавнички“, които се залепват на долната страна на стола, така че да не жули пода при местене. Но тук въображението ми проработи и реших сама да си направя такива.

Какво използвах? лист депрон 4мм. Такова имах, но чудесна работа би свършил и друг изолационен материал от типа стиропор – фибран с плътна неронлива структура, и в същото време мека и гладка.

какво ми беше нужно:

1. депрон

2. макетен нож

3. твърда основа

4. двойнозалепващо тиксо

 

Процедурата е много проста, а резултатът – със сигурност не по-лош от прилагането на готови подложки от магазина.

И така:

1. Върху парчето депрон залепвате двойно залепващото тиксо и махате лепенката.

2. Използвате твърда основа отдоу, защото ще режете с макетен нож, а целта е да запазите паркета здрав.

3. Слагате крака на стола върху депрона и притискате, за да се залепи.

4. По контура на крака изрязвате депрона с макетния нож и готово!

От никъде нищо не стърчи, няма опасност от разлепване, защото тиксото е здраво, пък и столът едва ли си мие краката и ляга да спи. За 15-тина минути по този начин обработих 6 стола.

Изкушение с дъх на лимони

автор: Антъни Капела

страници: 389

издателство:Кръгозор, разбира се

цена: 14 лв

Това е най-многоликата книга, която съм чела до сега. Тя е хем романтична, ароматна и колоритна, свежа и жива, и в същото време мрачна, потна, кървава, жестока. Това не е любовна история. Това е военна история. А най-хубаво е, че героите се развиват, променят се с увеличаване на броя прочетени страници. Ливия, в началото морална, горделива и малко или много скромна, накрая става силна, еманципирана, политически ориентирана и както всеки, преживял Войната – с белезите в душата, които ще стоят до края на живота й. Жертвата, която направи за да спаси баща си не ме изуми. Изуми ме последващият избор – да бъде проститутка в немски публичен дом, далеч от дома, вместо да се омъжи за човек, когото така или иначе не обича, но ще се грижи за нея. Е, така си мислех тогава, но знам, че не съм права, защото едва ли би имал чисто сърце човек, който праща любимата си в публичен дом сам защото тя го е отхвърлила. Както и да е. Скромната готвачка се превърна в партизанка.

Това е първата книга за Войната, която чета. Добре че не са писали на задната корица, че има военни сцени, защото щях да я подмина.  Ако в първата половина на книгата действието се развиваше някак мудно и еднообразно, описвайки любовните следобеди на двамата неженени, то това се компенсира с екшъна във втората половина.

Оригиналното заглавие „Сватбеният офицер“ повече подхожда на книгата, защото общо взето тези прословути лимони бяха толкова важни за романа, колкото и доматите, подправките, моцарелата, рибата тон или консервите месо и зеленчуци.

Ста’а.

Сватовникът от Перигор

автор: Джулия Стюарт

страници: 291

издателство: Кръгозор

цена: 10.00 лв

Разкошна книга. Просто разкошна, откъдето и да я погледнеш. Джулия Стюарт борави с думите като вълшебник, такава атмосфера пресъздава само! Всяка дума си е на мястото, държи те в напрежение, няма нищо излишно, трябва да четеш внимателно, да вникнеш във всичко, да го изживееш с героите, да го почувстваш… Обикновено едното го има за сметка на другото – или интересен сюжет с беден език, или прекрасен изказ със скучен сюжет, но този роман просто няма слаби страни! Дори след като затвориш последната страница, можеш пак да започнеш да четеш отначало и да не ти е скучно, напротив, ще откриваш неща, които преди не си забелязал. Определено влиза в моите 10 (още не съм ги описала всички 10).

С нетърпение чакам да излезе още някой роман на авторката. И само да спомена – като хвърлих един поглед на домашната си библиотека видях, че една голяма част от книгите, особено от любимите ми книги, са издадени от Кръгозор. Явно е любимото ми издателство! 😉

Горещо препоръчвам. Не е лигава, не е твърде романтична, даже изобщо, а е някак си така тънко, фино, елегантно хумористична! „Сватовникът от Перигор“ е истинско бижу!

Железният светилник

автор: Димитър Талев

Много хубава книга. Прочетох я за втори път, но пак не разбрах и не се развълнувах от основната идея и вълненията на главните герои. От предишния прочит преди ок. 8 години бях запомнила първата среща на Стоян и Султана и смъртта на Катерина. Явно не съм помъдряла от тогава, защото пак ме вълнуват същите работи – кой в кого е влюбен, кой за кого ще се жени и т.н.

Единството на жителите на Преспа, силната им християнска вяра, задружният им живот, строгият патриархален ред (у Глаушеви май по-скоро матриархат) сърдечната чистота у младите, простият живот, близо до природата и Бога – това е, което прави живота пълноценен. Това е, което ние сме забравили и от това страдаме.

Щастливо чувство блика от мозъка

 Сигурно учените са го открили отдавна, но едно е да го прочетеш в евтиния вестник, друго е сам да стигнеш до този извод, чрез личния си опит.

Нещата, които ни радват, стимулират производството на хормона на щастието в мозъка (или там където се прави) и ние ставаме щастливи. Това значи, че не е без значение дали ще се порадваш 5 минути на котката си преди да излезеш от къщи, дали ще изпиеш чашата чай с наслада, или на бързо, колкото да си напълниш стомаха, дали ще помиришеш цветето във вазата, докато минаваш покрай него, или просто ще погалиш листенцата му…

Онова бля-бля за малките неща в живота, които ни правят щастливи, е вярно. Осъзнаваш го, когато загубиш някое от тези неща. Аз го осъзнах, когато се разделих с котката си. Тогава разбрах колко щастие ми е носела тя, едва ли не физически усещах как хормона на щастието се разлива на талази от сърцето ми само като я погледнех в очите и тя отвърнеше на моя поглед. Така както физически усещаш празнината пак там, в гърдите, когато се разделихме. Наистина оценяваме нещо чак като го загубим. И колкото и да си казваме – добре, ще почна да ценя това, което имам, без да чакам да го загубя – не е същото. Никога няма да можеш да оцениш толкова добре нещо така, както ще го оцениш като го загубиш. Така е, знам го.

За това всички тези малки 70 неща, които ще ти изредя в последващите статии – не ги подминавай, изпълни ги, усети ги, разбери – важат ли за теб, или това нищо не значи и не те интересува. Ако щеш бъди отрицателен, бъди трол, намрази ги, но не ги подминавай с безразличие. Не за друго, ти ще загубиш от това, не аз.

В труда, в живота, в обичта цени това, което имаш.

Останалото е мечта – цени това, което имаш.

Предишното го няма вече, а бъдното не е дошло.

Ти нямаш много на света. Цени това, което имаш.

                                                                          Андрей Германов

5. Любимият аромат

Всеки си има любим аромат. Открий своя, припомни си го, изпълни деня си с него, ароматизирай гардероба си, леглото си, възглавницата си, дома си, себе си, отнеси го навън, обгърни се с любимия аромат и го носи навсякъде. Казваме, че имаме разни любими неща, но рядко всъщност им се отдаваме и радваме истински. Ти го направи, отпусни се и нека целия свят разбере коя е твоята миризма!

А ако нямаш такава – какво по-лесно от това да я откриеш!

Отиди в цветарския магазин и обърни внимание кое цвете привлича най-много вниманието ти. После влез в парфюмерията – не е нужно да купуваш, просто разбери какво ти харесва. Върни се назад във времето, спомни си кухнята на майка ти, на баба ти, на който там ви е готвил – кое е любимото ти ястие, любимия десерт – на какво мирише, какво харесваш най-много в него?

Понякога ние имаме ясно изградени предпочитания към нещо, но някак си в същото време остават скрити за нас, не съзнаваме, че точно това харесваме. При мен примерно се оказа, че дълго време съм предпочитала розовите неща пред същите с друг цвят, докато в един момент не го осъзнах това и открих любимия си цвят.

 

4. Когато слънцето огрее стаята ти.

Хората се страхуват от слънцето. От него се изгаря, получават се бръчки, кожата се състарява, на човек му е горещо и се изпотява, заслепява погледа, въобще, преките лъчи са мноооого вредни през цялата година.

Хората отбягват да сядат на слънчевите места в градския транспорт, в кафето, където и да било. Веднага като огрее стаята и се дърпат пердета, щори, затварят се капаци… е, чак пък капаци…

А слънцето е живот. И пладнешкото слънце е живот. Оценяваш го само през зимата, когато го няма, нали? Пусни слънцето в живота ти. Остави тъмните очила вкъщи. Колкото и да се пазиш, все някога ще се съсухриш и сбръчкаш, но разликата е, че слънчевите бръчки са щастливи, а тези, по-късните, от времето, са сърдити, намусени, защото не е имало на какво да се радват, докато са се образували.

3. Топла напитка

Припомни си кога за последно си направихте билков чай вкъщи? Без да ви е потекъл носът преди това, без да е студен зимен ден или да са ви дошли гости. Ей така, просто за себе си да си направите чай. Да сипете вода в чайника, да включите котлона (не микровълновата), да я кипнете, да сложите билката, да почакате, да прецедите в голяма порцеланова чаша, да добавите лъжичка мед (нищо ще хванете диабет, нито ще надебелеете от това), да седнете до прозореца и да се насладите на топлината в чашата.

Направете всичко бавно, съзнателно. Пийте бавно, насладете се на всяка глътка, усетете аромата на чая, вкусете сладостта на меда, сгрейте ръцете си с чашата и се потопете изцяло в това, което правите. Без включен телевизор, без музика, без разговори, само вие и чая.